На пръв поглед храненето и себепознанието нямат нищо общо. Тъй като обаче тялото и душата са неразривно свързани, ние усещаме душевната болка и на физическо ниво, а душевният глад често ни кара да изпитваме физическа нужда от храна.

Много жени и момичета ми пишат и споделят как депресията, скуката, страхът, чувство за безизходица, дори промяната, ги карат да търсят успокоение в храната. Те изпитват неудържимо чувство на глад и не могат да се успокоят докато не опустошат поредната доза шоколад, пица, чипс, тортичка. След това се чувстват тежки и дебели, мразят себе си, появява се чувство за вина… Изпълнени с гняв към себе си, те решават че „от утре“ ще сложат край на всичко това и с огромно усилие на волята започват да изтезават себе си с диети и упражнения. Но емоциите в тях бушуват, чувстват се толкова сами, объркани, уплашени, неуверени, слаби…И виждат отново спасението в парче шоколад…и така кръгът се завърта.

Усещат че стават зависими от храната. Храната за тях се превръща в наркотик.

Това така наречено емоционално хранене не се лекува с диети, защото е израз на психологически проблем.  Затова поканих като гост-автор консултантът по хранене и терапевт тяло – Моника Василева, която вярва че пътят за справяне с емоционалното хранене и въобще хранителните разстройства е пътят към себе си, към потребностите и желанията на собственото тяло, към собствените бариери, към красотата в живота и хармонията със себе си. Тя е убедена, че красивото тяло може да бъде постигнато не с диета, а с удоволствие.

Представям ви: ГОСТ- АВТОР: МОНИКА ВАСИЛЕВА

Консултант по хранене и терапевт тяло, автор на книгата „Подари си желаното тяло“:

Емоционалното хранене тихомълком се промъква в живота на повечето жени. При някои то остава едва забележимо, криейки се в сянката на блокчето шоколад винаги, когато са под стрес, докато при други влиза под внушителната форма на убийствената булимия и наднормените килограми, които ни пречат да дишаме с пълни гърди живота си. Зависимостта от храната е като всяка друга зависимост – промъква се мимоходом в ежедневието ни и започва да се “храни” с жизнените ни сили, ограбвайки от физическата и душевната ни сила.

Зависимостта от храната е вик на съществото, вик, който чака да бъде чут и да предизвика във нас решимост, за да променим нещо в живота си.

Повечето жени са добре запознати с това какво представлява емоционалното хранене (при мъжете то е по–рядко проявено, сигурно, защото жените наистина са по-емоционални създания). Емоционалното хранене превръща храната в заместител, отдушник, топло рамо, приятел, генератор на любов, навик…

Емоционалното хранене ни кара да се “натъпчем до пръсване”, за да усетим топлината на приемането. Прави ни зависими от определени групи храни (най–често групата на сладкарските изделия). Емоционалното хранене разстройва както физическия ни баланс, така и душевното ни равновесие. Защото естествената природа на човека е да използва храната за свое гориво за живот, да я използва, за да се чувства бодър, жизнен и силен, а не за да злоупотребява с нея или да си причинява различни емоционални и физически дискомфорти. Съвременният човек все по – често е започнал да страда от хранителни разстройства и емоционално запичане, все по – често страдаме от отслабване на личността и излишно увеличаване на теглото, от глад на истински изживени мигове и пренасищане с полуфабрикати.

  • Ще се опитам накратко да очертая една СПАСИТЕЛНА МРЕЖА, която ще ви помогне да хванете част от емоционалните си модели на хранене и да ги запратите далеч от живота си.

Като за начало трябва да се вгледаме и вслушаме много внимателно в това, което има да ни каже и покаже нашето емоционално хранене. Това е една от най – трудните, но и най – ключови стъпки в нашата програма по откопчване от емоционалното хранене.

Вълчият апетит например много често е предизвикан от някакъв вълчи глад на душата, а не на тялото.

За какво наистина е гладна душата ви? Желанието да се “натъпчем” с всичко, което ни е под ръка често е проекция на нашето желание да бъдем “защитени”, да бъдем закрилени, да бъдем обичани.

Страхът ни от това да свършим важните за нас задачи и да предприемем следващите продуктивни стъпки напред (например в професионално отношение или в личен план) ни кара да трупаме излишни килограми, които са като маска, под която крием истинските си нужди.

Стресът ни вкарва в лапите на преяждането или нездравословните отклонения от естественото хранене, крещейки нуждата ни от намаляване на темпото.

Чувството на вина също е чест активатор на емоционалното хранене и това чувство на вина може да не е от днес или вчера, от от един отдавна отишъл си период на живота ни. Усещането, че животът ни е “безвкусен” може да ни кара автоматично да се отправяне към супермаркета в търсене на нещо сладко, пикантно и вкусно, което да ни подари поне временно усещане на пълноценност и наслада.

Трудно е да стигнем до истинските нужди, които се крият зад злоупотребите ни, но единственият начин да стигнем до осъзнатото, естествено, здравословно хранене е като първо нахраним душата и емоциите си.

Затлъстяването е другото име на страха – страха от действие, страха от отхвърляне, страха от провал или самота, дори страха от това да станем такива каквито се виждаме в най – смелите си мечти.

Моето виждане е, че колкото повече се съсредоточаваме върху това, което не искаме (да преяждаме, да трупаме повече килограми, да злоупотребяваме с телата си), толкова повече привличаме от въпросното нещо в живота си.

Затова вместо да вложите огромни усилия и много от времето си в борба със своите хранителни зависимости, се опитайте да вложите повече време и усилия в старанието си да предизвиквате повече от желаните, търсени от душата ви неща.

Вместо да си правите дълъг списък със “забранени храни” си направете списък с “разрешени удоволствия”,

вместо да чертаете графики на килограмите и мерките си, начертайте живота на мечтите си и се осмелете да тръгнете по неговия план.

В отслабващата програма, която аз препоръчвам на моите клиентки спортната програма не се състои от стриктно оформен двигателен режим, а от игри с децата, танци на празничната сцена на живота и правене на любов с любимия, от дейности, които раздвижват тялото и ви карат да се чувствате добре в емоционално отношение.

Най–добрата детоксикираща програма за мен не е гладолечението, а прошката.

Най–здравословното хранене – храненето с любими хора и позитивно настроение.

Най–ефективната гимнастика – смехът, най–ефикасното хапче за отслабване – любовта.

Най–великият инструктор по отслабване – собствената ви душа.

Самата аз преди години бях на границата на анорексията. Анорексията също е вид зависимост от храната, тъй като храненето се превръща в бич, в стриктно следене на калории и килограми, една примка, която все повече се затяга около врата ти и не ти позволява да се наслаждаваш на съществуването.

След това имах период, през който дълго време се борех с излишните си килограми. Бях емоционално зависима от храната доста време. Опитах да се преборя със зависимостта си чрез разделно хранене, гладолечение с плодове и чайове, вегетарианство и др.

Но докато не стигнах до нуждите на душата си, всичко беше безуспешно (или успешно за кратък период от време).

Така моят личен път към балансираното хранене, осъзнато и красиво (а от там и към желаното тяло) стигна най–накрая до правилния път – пътят на любовта и себевглеждането. За известно време просто отхвърлих вманиачаването в храната, за да започна своята душевна диета – разчистих болките от миналото чрез медитации и опрощаващи ритуали, направих си ударна диета по щастие, включващи всички онези неща, хора и дейности, които ми се искаше да присъстват повече в живота ми. Двигателната ми активност беше списък с дейности, които отлагах и за които щях да изразходвам не по–малко физически усилия отколкото обикновено изразходвах във фитнес залата.

Дори не разбрах как започнах да избирам все по–внимателно храната, която слагах на масата, храненето се превърна в един малък празник, който ме ободряваше и обновяваше. По естествен начин хранителните ми навици започнаха да се превръщат в творчески избори. Започнах да “чувам” от каква храна има нужда тялото ми (след мазната баничка се чувствах подпухнала и изморена, докато пресните плодове ми даваха доза работоспособност). Животът ми се изпълни с много нови хора и дейности, които много повдигнаха самочувствието ми и усещането, че се чувствам все по-добре.

МОНИКА ВАСИЛЕВА – консултант по хранене и терапевт тяло,

автор на книгата: „Подари си желаното тяло“.

Advertisements
Posted by: angellihha | August 10, 2012

Витамин Р

Витамин Р влиза в групата на водоразтворимите витамини. Значение – свързан е с витамин С и е нужен за неговото пълноценно усвояване, има капиляроукрепващо действие, действува благоприятно при изгаряне и лъчева болест, стимулира образуването на ретикулоцити, усилва тъканното дишане. Много добър ефекти има при спортни травми, тъй като има болкоуспокояващо действие.

Доказано е, че той има уникалното свойство да модифицират отговора на организма срещу различните видове вируси, алергени и канцерогени. Като атниоксидант той предпазва организма от вредното действие на свободните радикали. Има антиалергично, антивирусно и анти-раково действие. Има роля при предпазването от рак и сърдечносъдови болести.

Предозирането му може да доведе до диария.

При приемането на достатъчно количество плодове и зеленчуци, не би трябвало да има недостиг на витамин Р, но в случай че това е така, той може да се изрази в по-бързата и лесна появата на синини.Най-добрия източник са плодовете и зеленчуците в жълто, оранжево и червено. Манго, кайсии, портокали, грейпфрути и други цитрусови плодове. Също и в шипките, лимоните, черешите, френското грозде, сините сливи, гроздето. Морковите, доматите, чушките, броколи, лук и магданоз. Зеления чай, червено вино, както и в черния шоколад (с над 70% какаово съдържание).

Необходимото дневно количество на е уточнено, но общото мнение е, че при приети 500 гр витамин С е необходимо да вземете и 100 гр витамин Р.

Posted by: angellihha | August 10, 2012

Витамин В1

– управлява запасите ви от енергия
– координира активността на нервите и мускулите
– поддържа сърцето ви в добра форма

Какво показва, че имате нужда от допълнителни запаси?

– загубата на апетит
– усещания за иглички и изтръпване
– усещане за скованост, особено в краката
– усещане за мускулна слабост, особено в прасците

Този витамин не прави запаси в тялото, въпреки това, когато бъде абсорбиран, неговата концентрация в мускулните тъкани се повишава.

Добри източници на витами В1 са: зелен грах, спанак, ядки, зърнени храни, пълнозърнестия хляб, маята, аспержи, зелена салата, боб, дроб, телешко, свинско, банани, соя,  както и други видове бобови растения.
Систематичната липса на този витами може да доведе до много болести включително нарушения в обмяната на въглехидратите, натрупване на млечна и пирогроздена киселина, смущения във функциите на нервната система, обща отпадналост, главоболие, безсъние, намаляване на паметта и вниманието, сърцебиене, раздразнителност, бърза психическа и физическа умора, сърцебиене, изтръпване на крайниците. При липсата на витамин В1 възниква полиневрит – авитаминозата “бери-бери”. Синтезът на витамин В1 в червата се подтиска от широкоспектърните антибиотици и най-вече от тетрациклините, поради което приемането на витамина е задължително по време на антибиотично лечение.

Основния фактор е прекалената употреба на алкохол. Втория фактор е прекалената употреба на кафе и чай, тъй като те действат като диуретици и изхвърлят водата и всички водоразтворими витамини (включително витамин В1) от тялото. Нужда от витамин В1 се повишава и при хроничен стрес, хронична температура и не на последно място при употребата

При предозиране – прием над 200 мг се наблюдават смущения в нервната система, като например по-голяма раздразнителност. Понякога може да предизвика и тежки алергични реакции.

Витамин В1 помага при превенцията и/или лекуването на много болести. Ето и някои от тях.

– алкохолизъм
– алцхаймер
– депресия
– епилепсия
– HIV/AIDS
– множествена склероза

Posted by: angellihha | August 8, 2012

Комбинацията мед и канела

Комбинацията мед и канела свързваме по-често с кулинарията. За лечебните свойства на тези два елемента и комбинацията от тях са знаели и нашите баби. Затова народната медицина предпоръчва тези два продукта като лекарство при много състояния.

• Медът притежава естествени антибактериални свойства. Например, ако се постави върху рани или изгаряния, той предпазва от инфекция и подпомага заздравяването.

• Редовната консумация на мед и канела в комбинация, когато се съчетава с като цяло здравословна диета и умерено ниво на активност, може да ни предпази от сърдечни заболявания – защото прочиства запушените артерии.

• Пиенето на мед и канела, разтворени в топла вода, е метод за прочистване на пикочния мехур.

• Ако пием тази напитка редовно, това ще облекчи, а в някои случаи и напълно ще премахне болките, причинени от артрит.

• Тази комбинация стимулира и имунитета, т.е. помага ни да се предпазим и от болести като настинка, грип и други, причинявани от вируси.

• Ако нанесем паста, приготвена от мед и канела върху инфектирани венци пък, можем да облекчим болката, да спрем кървенето и да забавим разпространението на инфекцията.

• Когато се консумират заедно, медът и канелата могат да подобрят храносмилането и да ни помогнат да се предпазим от газове.

• Тези продукти ни осигуряват и енергия, а това ни прави по-концентрирани и физически издръжливи.

Posted by: angellihha | August 7, 2012

ОШО

Животът се повтаря механично – ако не започнеш да внимаваш, той ще продължава да се върти като колело. Ето защо будистите го наричат колелото на живота и смъртта, колелото на времето. Той се движи като колело – раждането е последвано от смърт, смъртта е последвана от раждане, любовта е последвана от омраза, омразата – от любов, успехът е последван от провал, провалът е последван от успех.Увери се сам! Наблюдавай в продължение на няколко дни и ще видиш как се появява модел, модел на колело. Една прекрасна сутрин се чувстваш добър и щастлив, а друг ден си толкова мрачен, толкова мъртъв, че започваш да мислиш за самоубийство. А само преди ден-два си бил толкова изпълнен с живот и блаженство, че си изпитвал благодарност към Бог, бил си в настроение на дълбока признателност, днес обаче ти е много мъчно и не виждаш смисъл да живееш… И това се повтаря отново и отново, но не виждаш модела. Забележиш ли модела, си в състояние да се измъкнеш от него.“

Posted by: angellihha | August 6, 2012

Препрограмиране

Всички живеем в енергийно поле. То изпълва целия Космос. Около това енергийно поле има и добри, и лоши новини. Първо добрите: учените са открили Бога. После лошите: не искат да приемат този факт. На практика тази енергия е източникът на живота и на всеки атом материя.

Няма значение какво име ще дадат учените на това поле. Важното е, че то действа като поле на разума. И е най-близкото, до което можем да достигнем в схващането си за Създателя. Този разум движи Вселената.

Той е двигателят и на всички нас. Освен че поддържа движението в нас, той се свързва и с личния ни разум, за да ни дари с инстинкти, мисли, интуиция и вдъхновение.

Хората, които са в по-голям синхрон с космическата перспектива, привличат това поле на разума повече от другите с по-ограничено мислене. Хората, които живеят в по-голяма близост с природата, трябва да притежават тази космическа перспектива, която наистина допринася за оценяването на всички живи същества. Хората, които разбират, че материалният свят, в който живеем, не е източникът на битието, а че този източник е по-скоро в творческата сфера и следователно е духовен, могат да изпитат невероятна радост от живота.

Преди няколко години пътувах из Гърция и посетих някои разкопки на древни развалини. Археолозите констатираха, че една постройка, за която дотогава се знаеше доста малко, е била нещо като клиника. Пациентите получавали предписаното от лечителите за деня. Но лекуването не спирало през нощта. Имало канали, прокарани от стаите на лечителите до всяко легло. Те били използвани за комуникация. През нощта по тях пращали положителни внушения до спящите пациенти. Тези положителни послания може би са били прости констатации като: “Състоянието ти се подобрява всеки ден” или “Лекарството действа и надвива болестта ти”.

Хората могат сами да формулират мисли, които контролират тялото им, и да го правят в будно състояние. Така може да се постигат всички състояния, изброени по-нататък в тази глава.

Отдавна, още през 1950 г. д-р Хорнел Харт, професор по социология в университета “Дюк”, въвежда така нареченото от него “автокондициониране”. Това е начин за промяна на нагласата от отрицателна към положителна. Състои се от две стъпки:

1. Отпускане на ума и тялото.

2. Самообучаване на положителна нагласа и на градивно поведение.

Оттогава насам се появиха много методи, преследващи същата цел. Например хипнозата и автохипнозата. Подтикът за това идва от френския лектор Емил Куе, който кара хиляди хора от два континента да застават пред огледалото и да си повтарят: “Всеки ден, по всеки възможен начин аз ставам все по-добър и по-добър.”

Куе даде стимул на прибягването до хипнозата. Крайният стадий в нейното използване се появи преди около 25 години под формата на 4-дневен тренировъчен курс, наречен метод “Силва” – начин човек да контролира собствената си мисъл с цел да бъде по-здрав, да има повече успехи и да решава проблемите по-добре.

Всички тези методи следват двустепенния принцип, посочен по-горе. Защо? Защото дава резултат.

 

Две стъпки, с които ще промените полярността на мисленето си.

Прочетете следното изречение, затворете очи и го повторете.

Всеки ден по всеки възможен начин аз ставам все по-положителна личност!

След това си поемете дълбоко дъх, затворете очи и повторете същото изречение три пъти. Ето че направихте първата стъпка към препрограмирането на вашия ум в по-положителна насока.

Един факт: мислите ви създават вашата действителност. И още един факт: мислите са гласът на един програмиран компютър.

Да, нашият мозък е великолепен компютър. В него има 30 трилиона неврони и всеки от тях функционира като компютърен чип. Включете релаксация на тялото и ума. Програмирате компютъра, давайки му словесни инструкции.

Вече сте започнали този процес. Но за да бъде невероятно продуктивен, вие трябва да релаксирате възможно най-много и да давате словесни инструкции с нарастваща специфичност.

Има две основни причини, поради които трябва да бъдете необременени, за да се включи вашият умствен компютър.

Първата е, че психически няма да се отпуснете, докато тялото е стегнато. Напрежението или неудобството, изпитвано физически, е като малко дете, което дърпа майка си за ръкава, за да й напомни: “Тук съм, тук съм.”

Втората причина е, че дясното полукълбо на мозъка трябва да се включи в играта. Дори когато четете тези думи, дясното полукълбо не иска и да знае за работата, а цялото усилие за четенето се полага от лявото полукълбо. В процеса на отпускане дясното полукълбо на мозъка ви започва да се свързва с лявото. Със задълбочаване на процеса на релаксация дясното полукълбо все повече се свързва с лявото.

“Сега компютърът е включен.”

 

Как да релаксираме дълбоко, за да включим умствения си компютър

Ето как да отпускате тялото, после и ума си и да задълбочите релаксацията, за да програмирате умствения си компютър.

Има дълги и кратки релаксационни методи.

Ако водите наистина трескав живот или ако непрекъснато изпадате в кризи на все по-засилващ се стрес, се препоръчват дългите релаксационни методи. Все пак повечето хора могат моментално да включат умствения си компютър, не са им необходими минути, за да постигнат физическа и умствена релаксация. За тях са много подходящи кратките релаксационни методи.

Предлагам ви три дълги метода. Ако трябва да се успокоите малко, използвайте някой от тях:

Три дълги релаксационни метода

1. Седнете удобно. Затворете очи. Отпуснете кожата на главата. Отпуснете челото. Отпуснете бузите, устата, врата, гръдния кош, гърба, хълбоците, краката, стъпалата и пръстите на краката. Дайте си достатъчно време да си представите всяка част от тялото. Раздвижете всяка част, “обърнете се” мислено към всяка и я помолете да се отпусне.

2. Седнете удобно. Затворете очи. Вдишайте дълбоко три пъти и всеки път издишвайте бавно. Започнете да броите в обратен ред от сто към едно. Мислено си представяйте всяко число, преди да минете към следващото.

3. Седнете удобно. Затворете очи и си представете, че сте в асансьор, който се готви да слиза. Може да е асансьор в универсален магазин и тогава можете да “чуете” записа на гласа, който казва: “Трети етаж, дамска конфекция” и нещо подобно. Когато стигнете до първия етаж, сте готови да започнете програмирането на умствения си компютър. Или пък това може да е асансьор в минна шахта. Отбелязвайте знаците, които сигнализират спускането на всеки сто метра. Когато достигнете дълбочина 2000 метра, ще сте готови да започнете умственото програмиране.

 

Ето един кратък метод за отпускане, добър за повечето хора.

Кратък релаксационен метод

1. Седнете удобно. Затворете очи. Вдишайте дълбоко и издишайте бавно. Направете го пак. Направете го трети път. Сега си представете някакви познати спокойни гледки. Радвайте се на всяка гледка, все едно сте там, като бъдете уверени, че ще можете да възстановите видените цветове. (Вижте примерите по-нататък.) Сега вече сте готови да програмирате умствения си компютър.

Релаксацията е изкуство да не правим нищо, но ние толкова сме свикнали да правим нещо, че понякога това ни е необходимо, за да се отпуснем, да релаксираме.

Забележете, че в трите дълги процедури, както и в кратката има да се прави нещо физически. Това е физическата страна на релаксацията. Забележете освен това, че в процеса се включва представянето или въображението. Това е умствената страна на релаксацията. Умът не може лесно да се отпусне, ако тялото не се чувства удобно и се намесва в мислите.

Мислените картини са много важно нещо. Трябва да се отнасяме сериозно. Ето някои характерни гледки, които можете да използвате при краткия релаксационен метод:

• бълбукащ поток; • движещи се облаци в синьо небе; • плаж с разбиващи се на брега вълни; • градина с различни цветя и аромати; • розова градина в различни цветове; • тропическа риба, плуваща в аквариум; • тихо езеро, в което можете да видите отражението си.

Вие избирате. Ако си представяте хипотетични места, например райската градина, ефектът е по-малък. Тялото и умът реагират най-добре, ако наистина сте виждали тези места и можете мислено да възстановите картината, като си представите, че пак сте там.

След като извършите физическата и умствената част от процедурите, независимо дали кратките или дългите, вече сте готови да си дадете инструкции, които да променят живота ви.

Готови сте да програмирате мисловния си компютър.

Как да програмираме мисловния си компютър

Също както има кратки и дълги методи за релаксация, така и програмирането може да отнеме години или само секунди.

Филип израства в религиозно семейство. Когато отива в колеж, неделите му се променят. Забравя църквата и започва да се занимава с извънучилищни дейности. След като завършва колежа, започва търговия на дребно. Скоро се влюбва и се оженва.

Филип е толкова зает да печели и да издържа семейството, че църквата остава далеч от ума му. Няма време за духовни занимания.

Живее така около десет години и внезапно се разболява тежко. Подлага се на операция, след това дълго време се възстановява. През този критичен период губи бизнеса и жена си. Отново е свободен, за да се замисли над живота си.

Срещнах Филип няколко години след това на един църковен излет. Докато ядяхме кренвирши, той сподели историята си.

“Бях много зает да печеля и да се развличам. Не мислех, че рискувам да рухна”, призна ми той.

Като попитах какво го е променило, Филип отговори: “Прочетох “Силата на положителното мислене” от Норман Винсънт Пийл. Тази книга ме накара да преосмисля дълбоките и трайни ценности, от които зависи удовлетворението в живота.”

Сега Филип е бизнесконсултант, много по-добре е финансово, не е подложен на толкова силен стрес. Женен е за концертираща певица, сопрано, която пее в църковния хор. Филип е преживял препрограмиране. Но то е отнело години. Умствената му настройка е съвършено различна. От отрицателна тя е станала положителна.

 

Вие можете да постигнете това доста по-бързо – за секунди. Вярвате ли ми? Ще ви покажа:

Упражнение за промяна на умствената нагласа

1. Седнете удобно и затворете очи.

2. Направете три дълбоки вдишвания и издишвания.

3. Представете си няколко спокойни гледки.

4. Повторете три пъти някое положително твърдение.

5. Отворете очи, констатирайки мислено: “Аз съм напълно буден и се чувствам много по-положително, отколкото преди.”

 

Някои положителни твърдения, които преобразяват мисленето ви

“Повторете три пъти някое положително твърдение” – това е хубаво, само че какво представлява положителното твърдение?

Ето няколко примера:

Всеки ден по всеки възможен начин ставам все по-добър.

Каквото и да се случи днес, аз ще го посрещна смело и ще очаквам щастлива развръзка.

Аз уважавам себе си. Аз съм способен създател и умея да разрешавам проблеми. Аз съм превъзходен.

Това наистина са положителни примери. Също толкова успешно действа и отрицателното програмиране. Но кой ли иска да бъде по-отрицателен по какъвто и да е начин? Да се плаши от провал, да е безусловно некадърен, когато се наложи да решава проблеми?

Използвайки горните примери, можете и сами да си съставите ваши собствени твърдения. Като начало се насочете към положителното мислене, самоуважението и успеха.

По-късно тези твърдения – най-простият начин за програмиране на умствения компютър – могат да бъдат предназначени да преодолеят специфични недостатъци и нежелани навици или лични дефекти. На този ранен етап най-важните ни цели са положителното мислене, самоуважението и успехът.

Години наред съм наблюдавал коренни промени в полярността на човешките нагласи със следните двойствени твърдения:

Често съм песимист. Ядосвам се.

Когато отворя очи, повече няма да бъда песимист, ще бъда оптимист.

Вече няма да се ядосвам за лошата развръзка;  ще очаквам благоприятно развитие на нещата.

 

Казвайте си това три дни подред, по три пъти всеки ден. На четвъртия ден променете твърдението така:

Аз вече не съм песимист и ядосващ се човек.

Аз съм оптимист.

Аз очаквам успешни развръзки!

 

Повтаряйте си това три дни подред, по три пъти на ден. Вече няма да имате нужда от подобно програмиране на мисловния компютър. Вече сте програмирани.

Мисленето ви ще стане по-положително. Животът ви ще се промени. Упражнявайте се да се програмирате, като си припомняте от време на време, независимо какво правите, следните думи: “Аз съм оптимист. Аз постигам успешни развръзки!

Лиденова,означава запечатана и тя ръководи съзряването в периода на бременността.Разположена е в и над половите жлези. Чрез своя мрежа тя е свързана с различни части на тялото. Духовната …

връзка между тези части се осъществява чрез ендокринните жлези, но най-голяма част от тази свързваща, творческа енергия се намира в лиденовата жлеза, която до края на човешкия живот е във връзка с мозъчните клетки чрез реакции от страна на шишарковидната жлеза в основата на мозъка. Засега медицината знае само, че има клетки на Лейдиг, които са интерстициални и секретират андроrени (двуполови) или мъжки полови хормони. А знаем, че душата няма пол…” Е.Кейси
Posted by: angellihha | August 6, 2012

Личи

Сладките и сочни плодчета идват от Азия – расте във Филипините, Тайван, Виетнам, Индонезия, Китай, Индия. Съдържа много витамини и минерали, зрее през лятото. Името му значи – „дар за щастлив живот”.

Изследванията показват, че личито може да бори раковите клетки благодарение на съдържащите се флавоноиди в пулпата, които са ефективно оръжие срещу рака на гърдата.

Добър източник е и на витамин С, който помага за справяне със сърдечните заболявания, полезен е за костите, кожата, тъканите, при настинка и т.н.

Когато избирате личи – купувайте плодове с твърда черупка, която няма пукнатини. По-добре е, ако плодът е с дръжка. Цветът трябва да е розов или червен, но никога кафеникав. Кафявото е знак за презряване на личито и то няма да е толкова вкусно и полезно.

Китайска легенда разказва, че императорът от династията Танг изпращал кралските гвардейци на около 1000 километра, за да донесат личи за неговата любима наложница. Владетелят искал да я примами със сладкия аромат на личито. Днес този плод е символ на романтика и любов в Китай.

Posted by: angellihha | August 1, 2012

Духовното тщеславие

За духовното тщеславие е характерно показното благочестие. Често го проявяват хора, стъпили неотдавна на пътя на личностното развитие. Те още не са се освободили от егото си и откривайки това, което на тях им се струва правилен път, чувстват превъзходството си над другите, които не знаят този път.
„Те още не са осъзнати като мен” – това е мисълта, заемаща често умовете на новаците по пътя на духовния растеж. Пазете се от такова тщеславие, от чувството на превъзходство, защото то е лъжливо. То подкопава точно това развитие, на което сега се наслаждавате. Когато съзнанието ви се разкрие, бъдете пределно внимателни. Вашата ценност като човешко същество е нито повече, нито по-малко от ценността на всеки друг човек, независимо от нивото му на развитие. Всички души са чисти, те просто изразяват различно себе си. Състоянието на подем не означава превъзходство. Абсурдно е да се твърди, че слонът е по-ценно животно от мишката. И мишката, и слонът са проявление на Бог.
Човекът, демонстриращ егото си, привлича настроените към борба. Това е добър урок за овладяването на егото – когато общуваш с човек, който държи непременно неговата дума да е последна, не се опитвай да тя да е твоята. Признай, че той се е хванал за важните за него убеждения, които са неговата истина. Съгласи се, че той може да е прав. Възможно е и двамата да сте прави. Ако погледнеш надълбоко – признаването правотата на другия, ти дава контакт с твоята вътрешна истина. Съветвам те в подобни случаи да си казваш „Признавам, че това за теб е много важна гледна точка” – дори и да не я разбираш. Събеседникът ти ще бъде изумен. Егоистът винаги иска победата. Той очаква другият да претърпи поражение или да му се подчини. При горната фраза, той ще почувства, че е приет. Така ти не му се подчиняваш, но неутрализираш конфликта и създаваш почва за постигане на равновесие и хармония, тогава дори твоето его (както и неговото) ще се чувства напълно комфортно.
Ако промениш гледната си точка само, за да се съгласиш със събеседника си, то ти му се подчиняваш. При това и двамата губите – с подчинението си губиш силата и се изтощаваш енергийно, а неговата загуба е в това, че той приема илюзията за власт и победа, откраднати от другите, а не възникнала от вътрешното му АЗ. Всеки, използвал егото си в опита да победи, накрая се оказва победен.
Противоположността на егото е скромността. Но бъди внимателен – много хора се смятат за скромни, но тази скромност е лъжлива. Под маската й се крие страхът от слабост, което кара такива хора лесно да отстъпват. Дайте им малко власт и веднага на повърхността ще изплува тщеславието и на скромността ще й отеснее.
Ако човек не може да приема похвали, ако омаловажава талантите и способностите си – това е лъжлива скромност, която е другата разновидност на егото. Истинското АЗ изцяло осъзнава талантите и способностите си и никога няма нужда да ги скрива или демонстрира шумно. То ги признава и ги подхранва, без да използва гордостта или чувството за вина от това. Когато се сравняваш с някой, който ти се струва по-висш от тебе, трябва да помниш: Бог е във всеки от нас. Просто този човек изразява Божествената си Същност по-ефективно, отколкото ти. Ще разбереш, че винаги има, какво да научиш от другите. Егото поражда лицемерие, тщеславие и неудържим стремеж към власт. Съществуват 2 вида лицемерие. В първия случай човек се преструва на обикновен, а във втория – обикновеният човек се прави на велик. Първият случай е проява на лъжлива скромност, а вторият – тщеславие.
Абсолютно ти е нужно да се научиш да осъзнаваш мотивацията на постъпките си. Ти правиш нещо с цел да те похвалят и признаят или пък за теб е важно да бъдеш правия? Помисли добре, какво е ценно за теб. Когато душата ти тръгне да пътешества в други светове, ще вземеш всички последствия със себе си. Помагаш ли на хората да получат признание и заслужат аплодисменти? Иска ли ти се всички да знаят, какви забележителни неща правиш за другите? Вгледай се внимателно – чувстваш ли разочарование, когато някой, на когото си помогнал, не ти е благодарил и не е признал твоя дял в успеха си?
Благодарение на твоята помощ животът на някого се е променил, но той не признава твоето участие – смяташ ли, че той ти е длъжен с нещо? Всъщност егото ти търси признание. Тези редове могат сериозно да те притеснят, особено, когато току-що си започнал да разбираш, колко силно си управляван от егото. Осъзнай това. Продължаваш ли да храниш егото си, лишаваш от подхранване душата си. При добре нахранено его, душата страда от глад. Така че, кое за теб е по-важно?
Разрасналото се его изсмуква любовта от сърцето ви и то става каменно. Можете да се избавите от това като насочите сърцето си към потока на любовта. Този поток ще го промие и разтвори и тогава сърцето ще се съживи и отново ще заработи с пълна сила. Ти, както и всеки друг, можеш да се върнеш към живота. Егото прилича на метастазите на рака, които се хранят от енергията на сърцето и разрушават любовта и спокойствието. Така че, пусни потока на любовта и живота.
Използвай разума си, за да израстваш, а не да затъваш. Простичките и искрени жестове на любов и добрина остават в паметта на хората много повече, отколкото вашата правота и проникват много по-дълбоко.
Забрави за жалкото и празно удовлетворение, което търси егото ти. Осъзнай, че все още не си скъсал всички връзки към родителите си и егото ти те кара да се колебаеш, а ти не се решаваш да се заемеш с това сериозно. То ти казва да не отстъпваш и да не признаваш пораженията. Поискай прошка и предложи любовта си – това не е нито победа, нито поражение.
Признай си, че и ти, и те са правили най-доброто от това, което е позволявало нивото ви на осъзнаване и не сте успели навреме да изразите подходящо любовта си. Направи първата крачка точно сега – с чисто сърце, освободи егото си. Разговорът от душа ще те очисти и ще ти помогне да изразиш любов и признание. Всеки жест на любов лекува и преобразява човека. Любовта е главната изцеляваща сила, тя носи физическо, ментално, емоционално и духовно здраве. Сега трябва да ти е ясно, че егото е изковано от страхове – страха да не си обичан, да си отхвърлен, осъден или критикуван, страха да не оправдаеш очакванията (и накрая да загубиш нещо ценно за теб). Когато си в компанията на егоистичен човек, опитай се да почувстваш страха и страданието, лежащи в основата на поведението му.
Той може да се опита да ти повлияе или да те заплаши чрез властно и твърдо отношение. Не се учудвай – той е много по-неуверен от теб. Когато му отговаряш, не питай разума си, а отговори със сърцето си.

УПРАЖНЕНИЯ
1. Направи списък на хората, с които общуваш в последните три дни. Това може да са и хора, с които си се срещал или говорил, за които си мислил.
2. Бъди пределно честен със себе си – няма кой да види написаното. Ако искаш, можеш накрая да изгориш листа. Разгледай всеки контакт и се попитай дали егото ти те е победило? Обаждало ли се е интелектуалното ти тщеславие, че знаеш повече, или духовното – че си по-добрия?
3. Задачата на това упражнение не е да се пробуди чувството ти за вина. То ще ти помогне да издигнеш съзнанието си и да си проясниш позицията към егото. Как всички тези реакции и позиции са се отразили като цяло на вътрешното ти спокойствие, обществения живот, щастието и отношението към другите? Готов ли си да продължаваш да плащаш такава цена.
4. Опитай се да се противопоставиш на егото си и наблюдавай, какво ще се промени в живота ти. Тези промени може и да са много сериозни. 5. Обсъди всеки случай от списъка си с този, за когото се отнася. Ако е нужно, поискай прошка. Кажи, че тогава в теб е говорило егото, а не сърцето ти и ти разбираш това. Просто си признай, че работиш над себе си и помоли хората за търпение. Този прекрасен акт на любов ще има голямо значение за твоя и техния растеж.
Лиз Бурбо
Превод: Анита”Философия на ежедневието”

Posted by: angellihha | May 31, 2012

“Десетте заповеди” на Ошо

  • Никога не се подчинявай на никакви заповеди, освен ако те не произхождат от дълбините ти.
  • Няма друг Бог, освен самият живот сам по себе си.
  • Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде.
  • Любовта е молитва.
  • Да станеш “Нищо” е врата към истината. Самото Нищо е целта, средството и постижението.
  • Животът е сега и тук.
  • Живей будно.
  • Не плувай — носи се по течението.
  • Умирай във всеки момент, за да можеш да бъдеш нов във всеки момент.
  • Не търси. Това, което е, е. Спри и виж.

« Newer Posts - Older Posts »

Categories